ПРОФИЛ НА СТРАНАТА

Буркина Фасо: знаме, столица и представяне

Буркина Фасо се намира в западноафриканската част между Сахел и влажни савани. Флагът му е хоризонтален червено-зелен биокольор с жълта звезда. Освен Ouagadouugou като столица, Loropéni, Tiebélé и стари места за топене на желязо разказват за различни исторически центрове, които не могат да бъдат намалени до един град или епоха.

Тествайте знанията си →

Буркина Фасо · учебна колекция

Буркина Фасо накратко

Столица: Уагадугу
Континент по въпроси: Африка
Езици в референтния запис: Сред другите Morré, Fulfulde, Dioula, Gourmanché и други национални езици; френски като важен език на комуникацията
Валута: CFA-franc BCEAO (XOF)
Население: 24 074 580 (2025, Световна банка)
Област: 272 967 km²
Настройка на крайбрежните води: Заключени
Кодове по ISO: BF / BFA
Наставка за интернет страната: .bf

Бившо държавно наименование: Горна Волта
Промяна на името: 1984
Най-висока точка: Tena Kourou, 749 m
Речна система: Волта
Втори голям център на града: Бобо-Диуласо
Световно наследство от 2024 г.: Кралски двор на Тибеле

Буркина Фасо: вид, значение и история на знамето

Флагът се състои от две хоризонтални полета с еднаква височина: червено над и зелено отдолу. Жълта петочкова звезда се намира точно в средата и докосва двете цветни полета. Няма допълнителен герб или тесни разделителни линии; ясната комбинация от три е най-важната отличителна черта.

Червени, жълти и зелени са част от традицията на Пан-Африканските знамена. Текущият дизайн е въведен през 1984 г. заедно с името на страната Буркина Фасо; преди това държавата се нарича Горна Волта. Звездата отличава знамето от червено-зелено двуцветно. Политическите интерпретации на цветовете трябва да се четат в контекста на този исторически препроект.

Столица : Уагадугу

Уагадугу се намира в централната част на страната и е основният й политически център. На немски името първоначално изглежда дълго; общата кратка форма Уага улеснява назначението. Местоположението на вътрешността свързва столицата с коридорите към няколко съседни държави, а не със собственото си морско пристанище.

Бобо-Диуласо на югозапад е друг важен градски център. Съпоставката на двата града помага да се класифицират пространствено Буркина Фасо: капиталовите функции са концентрирани в Уагадугу, а югозападът има свои собствени търговски и културни традиции. Историческите структури и селища могат да бъдат намерени далеч извън големите градове, като например в района на Тиебле.

Практикувайте този капитал →

Буркина Фасо: география, история и култура

Широките части на Буркина Фасо се състоят от плоски до вълнообразни високи повърхности. На север саваната се слива в сухи пейзажи на Сахел; на юг валежите и популацията на дърветата като цяло нарастват. Според архива на Фактбук западната Тена Куру достига 749 метра и по този начин образува ясен, но не и високоалпийски контраполюс към разширените равнини. Бобо-Диуласо е по-близо до влажните южни савана.

Реките Мухун, Накамбе и Назинон също са свързани с историческите имена на Черно, Бяло и Червено Волта. Те обясняват бившето държавно име Оберволта. Реките свързват страната с Волтасистемата на юг. Буркина Фасо граничи с шест държави и разчита на транспортни връзки през съседните страни за достъп до Атлантическия океан.

Муре, Фулфулде, Диула и много други езици представляват различни езикови общности. Обектите на ЮНЕСКО също така показват различни форми на социална организация: укрепления на камъни, царска съдебна архитектура и технически традиции на производството на желязо. Тези, които само гледат на региона Сахел, пренебрегват това историческо и регионално богатство, както и различията между северните и южните части на страната.

Лоропени.

Руините на Лоропени стават обект на световното наследство на ЮНЕСКО през 2009 г. Каменните укрепления са конкретно указание за исторически търговски и селищни мрежи на югозапад.

Кралски двор на Тибеле

Кралският съд е добавен към Списъка на световното наследство през 2024 г. Признаването му допълва старите археологически обекти с изключителен пример за регионална съдебна архитектура.

Производство на желязо в исторически мащаб

Старите места за топене на желязо са обект на Световното наследство от 2019 г. Те насочват вниманието към традиционните технически процеси и показват, че културната история включва и историята на работата и знанията.