ПРОФИЛ НА СТРАНАТА

Либерия: знаме, столица и представяне

Либерия е разположена на западноафриканското крайбрежие между Сиера Леоне, Гвинея и Кот д'Ивоар. Флагът умишлено напомня на САЩ, но има единадесет ивици и само една звезда. Историята на страната свързва селището на поробените преди хора от Америка с много по-старите общества в региона и техните собствени политически традиции.

Тествайте знанията си →

Либерия · учебна колекция

Либерия накратко

Столица: Монровиа
Континент по въпроси: Африка
Езици в референтния запис: Английски; множество други национални езици
Валута: Либерийски долар (LRD)
Население: 5 731 206 (2025, Световна банка)
Област: 111 369 km²
Настройка на крайбрежните води: Незаключени
Кодове по ISO: LR / LBR
Наставка за интернет страната: .lr

Независимост: 26 юли 1847
Най-високата планина: Mount Wuteve, 1 447 m
Местонахождение за историческо селище: Остров Провидънс
Североизточни планини: Нимба
Флаг ивици: Единадесет
Голяма река близо до Монровия: Река Сейнт Пол

Либерия: вид, значение и история на знамето

Единадесет хоризонтални ивици с еднаква ширина се редуват между червено и бяло. В горния ляв ъгъл стои бяла петочка звезда на синьо квадратно поле. Сходството със знамето на САЩ е ясно, но броят на ивиците и индивидуалната звезда позволяват безопасно разграничаване. Няма по-голяма група от звезди.

Единадесетте ивици отбелязват подписалите Декларацията за независимост. Звездата е свързана със свободата на поробените преди хора. Съзнателната преданост към САЩ се обяснява с историята на селището през 19 век. Това не означава, че Либерия е член на Съединените щати; Либерия е независима африканска държава.

Столица : Монровиа

Монровия се намира на Атлантическия океан близо до устието на река Свети Павел. Крайбрежното местоположение е важно за пристигането на заселнически групи и морска търговия. Като столица градът концентрира администрацията и услугите. Тази крайбрежна ориентация се различава от горските и планинските райони на североизточната част на страната.

Името почита тогавашния президент Джеймс Монро, който подкрепи проекта за колонизация. Такова обозначение се отнася до перспективата на основателите и не е неутрално резюме на историята на всички местни общности. Отношенията между имигрантите Америко-Либеряни и местното население по-късно оформиха политическото и социално развитие на страната.

Практикувайте този капитал →

Либерия: география, история и култура

От лагуните, мангровите и пясъчните брегове теренът се издига до планинските страни и планини вътре. Тропическите гори са една от най-основните екосистеми. На границата с Гвинея се намира регион Нимба, чиито природни ценности се простират отвъд националните граници. Така пейзажът е едновременно с Атлантическия и част от западноафриканския горски пояс. Бреговата равнина и по-високата страна са ясно разделени по различен начин.

Английският служи като официален език, а освен него се говори и множество африкански езици. Общият административен език не отразява напълно това разнообразие. Особено историята на основаването на държавата изисква двоен поглед: върху опита на освободените хора от Америка и политическите права на общностите, които вече живеят в района.

Декларацията за независимост датира от 26 юли 1847 г. Гражданските войни от края на 20-ти и началото на 21-ви век причинили сериозни щети и разселване. В архива на 2025 г. се споменава, наред с други неща, минното дело и селското стопанство като икономически сектори. Изявленията за възстановяване или текущо развитие изискват свои собствени времеви препратки и не могат да бъдат извлечени единствено от дългата формална независимост.

Остров Провидънс

Остров Провидънс е в списъка на ЮНЕСКО с предложения. Островът е свързан с ранна история на селищата; вписването на списък с предложения все още не е статут на Световно наследство.

Горска гора

Националният парк „Гола Рейнфорест“ също е предназначен за възможно световно наследство. Той посочва значението на западноафриканските горски местообитания.

Нимба

Либерия има удължаване на строгия резерв на Нимба в списъка с предложения. Съседният регистриран обект на Световното наследство се намира в Гвинея и Кот д'Ивоар.